|
Публикувано от Огнян Стоянов
|
|
Една обиколка из културните и архитектурни забележителности на София може да започне от всякъде – дори от “крайните” квартали, но класическата може да започне само от едно място.
Истинския, административен и географски център на града – пл. Независимост или по скоро от най новата и една от най красивите забележителности (макар и спорна) на столицата – метростанция Сердика и монумента на Света София. На мястото на паметника на Ленин сега високо се издига статуята на Света София с бухал в ръка и гледа на изток, между Президенството и Министерски съвет, към бившия Партиен дом... Още докато сме в подлеза на метростанцията може да разгледаме църквата Св. Петка. Излизаме пред известния и преди и сега ЦУМ и покрай него по бул. Мария Луиза стигаме Джамията. Построена през 1576г. тя е действаща. Зад нея е Минералната баня – все още в реставрация, а от другата страна на булеварда са Халите и Синагогата зад тях. До джамията е и вече вечно ремонтиращия се “магазин София”. На втория му етаж се намираше музея на София, а в подземията може би най запазените останки от крепостната стена на Сердика. За съжаление в момента нито музея, нито руините са достъпни. Покрай дома на киното стигаме други руини и покрай тях Младежкия театър. Излизаме на бул. Дондуков. Старите къщи от 20 -30те години на 20 век са от двете страни на булеварда. Стигаме до ул. Раковски. Самата улица е една забележителност. 80% от софийските театри се намират на нея, множество антиквариати, ресторанти... По нея се изкачваме към Операта. На входа и гордо стои Ал. Стамболийски. Малко по нагоре стигаме и най високата точка на улицата и сградите се разтварят за да направят място на площада около църквата Света София и храма Александър Невски. Църквата е втората най стара запазена, дала името на града. В нея се пази кичир от косата на Апостола, а зад нея е гроба на Вазов. До нея е и вечния огън на падналите за свободата на България. От другата страна на широкия път водещ към Невски е пазара на антики... Какво ли не може да се намери там. Не само чужденци с интерес разглеждат предлаганите джунджории и картини. Не един приятел от там си е купил шедьовъра на руската оптика – фотоапарат Зенит. Един пък си купи карабитна лампа. Много и интерсни са нещата там.
Отвореното пространство само подчертава величието на храм паметника Александър Невски. Построен през 1912г. на 3170 кв.м. Камбанарията е висока 50 метра, а златните кубета се виждат от далеч. Криптата на храма е превърната в музей и там могат да се видят над 200 икони. Зад Александър Невски е красивата сграда на Галерията за чуждестранно изкуство. Рембранд и Рьорих са само капка в колекцията на музея. До него пък е Художествената Академиия. Дори и двора е експозиция. Младите таланти творят, като това най се усеща в кафе-ресторантчето в Академията . Зад галерията за чуждестранно изкуство е паметника на Васил Левски. На това място се е издигало бесилото на което вместо да се прекърши волята за свобода се е разгоряла с най голяма сила. А срещу Академията е Народната Библиотека и паметника на Светите братя Кирил и Методи. Тук е и Софийския университет. Нодолу към подлеза на Ялта. Вляво е паметника на Съветската армия, а в дясно Народното Събрание. По жълтите павета покрай Царя минаваме покрай сградата на Българската Академия на Науките (БАН). Невероятно красива сграда. Срещу нея е Студентския дом и хотел Радисън. Следват посолствата на Италия и Австрия. Стигаме градинката на Кристал. Тук е Военния клуб, сграда също с история и стил. Пресичаме пак ул. Раковска и сме до Руската църква. До нея е Природо-научния музей, а срещу него е сградата на ДЗИ (сега май там е банка ДСК). Покрай хотел България излизаме на пл.Батенберг и Двореца. В Двореца се помещава Етнографския музей и Националната Художествена Галерия. Вече изобщо не личи къде е бил мавзолея на Георги Димитров. Може би е малко празно. Това е градинката на Народния театър “Иван Вазов”. Построен през 1904г. със свойте фонтани той е символ на столицата. Между него и Гранд Хотела се е сгушила Градската Галерия. Безличната сграда допълнително депресира положението и множеството подминава с безразличие. Хоп троп покрай пощата (също импозантна сграда) и сме на пл. Славейков и книжния пазар. Продължаваме по Графа към пл. Гарибалди. Оттам може да свърнем вдясно пак към градинката на театъра, но вместо към нея да отидем до Археологическия музей – бившата Буюк джамия . Сега сме от другата страна на Президенството, във вътрешния двор на което се намира ротондата, от 4 век превърната в църква – Св. Георги. От тук излизаме на църквата Св. Неделя, известна в миналото като Св. Крал. Сегашната сграда е от 1865г. Пак сме на площада откъдето тръгнахме. Малко по нагоре по бул. Витоша – по известен като Витошка е Съдебната палата, отпред на която стоят два лъва гледащи много по лошо от повечето съдии. Едно време там беше НИМ, но сега нищо интересно, така че направо си хващаме за 2 спирки трамвайчето към НДК... А от там после ще стигнем до Историческия музей. С автобус 204 или тролей 8 или 9....
Powered by AkoComment 2.0 ( + SecureBot ) |
|
Последна промяна ( Sunday, 16 July 2006 )
|
